УкРайна Токийска – животописи

Сега искам да ви разкажа, макар и с голямо закъснение, за това как отбелязах 24 май – Денят на славянската азбука – в Токио. Като начало изпратих Ники да странства из Бразилия, да конференства, да пие със сламка от кокосови орехи, да се полюшва в танцов ритъм и да гледа с отворени очи. Всички дружно можем да изскърцаме със зъби на това къде си организират стоматологичните конференции. Не са глупави стоматолозите, нали? Но както и да е:

Валя Балканска и Руфинка

На 23 май българското посолство и още един куп фондации и организации организираха концерт на певицата Валя Балканска и гайдаря Петър Янев. Никога не съм била на техен концерт преди това и затова не само, защото това си е българско събитие в Токио, но и с голям мерак, навирих перчем и се понесох към мястото на събитието. В един от тукашните университети се събраха българи и японци, за да чуят впечатляващия глас на певицата. Залата беше пълна – имаше около 150-ина души. Валя Балканска представяше всяка песен поотделно, разказвайки за какво става дума в нея. След първите петнадесет минути всички разбраха, че просто нужда от микрофон няма. Гласът й е толкова силен, че няма нужда от усилватели. Това не беше само концерт. Музикантите се постараха да представят жанровото разделение на народните песни, историята на гайдата, по-точно на родопската каба гайда и т.н. Културният аташе на посолството превеждаше на японски за онези в залата, които не разбират български, а те си бяха болшинството. Няма да навлизам в подробности колко силен, хубав глас има именитата певица, само ще спомена куриозен момент от тази вечер с една от песните, разказваща за Руфинка. Сигурно всички сте чували за тази песен. Интересният момент дойде с превода на наименованието на японски. Заслушах се, докато културният аташе превеждаше и знам, че така е редно да се каже… но въпреки това не можах да се сдържа и да не прихна да се смея на израза: “Руфинка сан….“ За каквото и да ставаше дума по-нататък, вече не успявах да се концентрирам да разбера. Дори не искам да си представям какъв е преводът на „хайдутин“ на японски – „хайдутин сан“ или превод на песента да е „Български самурай на майка сан думаше“:))))

На следващия ден след концерта на Валя Балканска отидох в българското посолство на прием. Хайде де, къде без мене?

Как попаднах в българското посолство?

Нямаше да попадна там, ако не ме беше поканил Кенджи Тераджима. Посолството ни определено се беше постарало. Гвоздеят на събитието беше награждаването с почетни грамоти и отличия за принос към българистиката и заслуги към популяризирането на българската култура в Япония на десет заслужили преподаватели, преводачи и изследователи. Посланикът Любомир Тодоров водеше церемонията, първо прочитайки приносите на всеки един, а през това време награждаваният се кланяше във всички посоки, накрая културният аташе четеше превода на японски, така че да разберат всички присъстващи. С голямо удоволствие научих, че едната дама е превела над десет видни български писатели (от Ботев до Стратиев), друга е превеждала исторически изследвания, трети го награждаваха за заслуги в преподаването на езика в Осака, трети в Токио¹, четвърти за организирането на изложби на български исторически ценности в Япония… много драго да ти стане, че толкова много хора се занимават с нашата култура и история, а още по-хубаво стана, че държавата ни ги награди по този начин. Подобно признание често пъти е много по-значимо от каквито и да е материални награди и се виждаше колко развълнувани са всички². Единственото, което наруши церемонията беше много показателна за мене случка – културният аташе явно толкова много беше изтощен от натоварената програма и постоянното превеждане, че почти припадна и се наложи да го изведат от залата. Бедният човек! Много е натоварващо да говориш и да превеждаш няколко дена подред и това взе че се случи точно по време на награждаването на Тераджима… Секретарят по политическите въпроси продължи да превежда и зае мястото на изпадналия в несвяст преводач. След награждаването Валя Балканска и Петър Янев изпълниха една песен и домакините поканиха всички да отидем в градината, за да се почерпим с българско вино, сирене и други деликатеси. Трябва да призная, че посолството ни има изключително красива градина в японски стил. Пътечки, красиво оформени дръвчета, малко поточе… красота. В единия край се бяха разположили суши готвачи, застанали пред една двайсеткилограмова риба тон и с вещина размахваха ножове и режеха сашими. В другия край на градината беше съпругът на една от служителките в посолството, застанал зад една голям скара и обръщаше кюфтета. Японците, разбира се, веднага се наредиха за сашими (суровите парчета риба), аз обаче реших, че трябва да поддържам българското, било то във вид на кюфтета и отидох в края със скарата. Реших да се пошегувам – “Я да видим сега откъде ги купувате тези? Както съм застанала така, мога ли да изям едно кюфте?“ Очевидно аналогията ми с Бай Ганьо остана неразбрана и за да не шокирам горкия човечец повече, просто го поздравих по случай празника и той ми се оплака, че всички очаквали да има опашка за кюфтета, а се оказало, че всички отишли при сашимито. Успях да си поговоря с Петър Янев, който ме помоли да му превеждам по време на разговора му с една млада японка, която свири на кавал в ансамбъл „Лиляна“. От по-нататъшния ни разговор разбрах, че това е състав от любители на българската народна музика, които пеят песни за Руфинка сан, свирят на различни музикални инструменти, имат гайдар и танцов състав. Вече съм имала възможност да ги гледам и мога да кажа че много се стараят и са много усъвършенствани (вж. Снимка 1)

Ако ме бяхте видели веднага след приема в посолството, можех да ви разкажа много разпалено за това, колко се ядосах за това, че сред поканените българи бяхме само аз и един човек, които преподава право в университета на ООН (имало и такъв университет) и че не бяха поканили никой друг, за това как посолството най-позорно напусна Токио след земетресението и как консулът се самоотлъчи от страната, как всички българи тук имаха невероятния късмет бившият консул – Юлияна Антонова – по това време да е в Токио, на гости на сина си и да се съгласи да поеме длъжността в този толкова труден момент, за това как наистина имаше хора, които имаха трудности в документите и не можеха да получат необходимото съдействие от държавната институция и как всичко се размина и се потули, за това как виждам „Мисия “Лондон“ да се разиграва в малко по-изискан вариант, за много други неща, но все пак съм виждала и други посолства, които не са български и знам, че там ситуацията е същата, затова реших да не се ядосвам излишно и че репликите: “няма да каним българи, защото ще ми изядат кюфтетата“ ще ги оставя да минават покрай ушите ми. Все пак не можем да слагаме всичко под един знаменател – рядко, но все пак има хора, които си вършат работата.

Това беше накратко.

Posted in Чуждоземни | No Comments »

Отдавна си мисля да ви напиша по-подробно за нещата, с които се боря тук, защото не знам доколко съм успяла да разкажа на всеки поотделно. В началото смятах, че основните дейности, с които ще се занимавам, ще бъдат украинистика и българистика. Разбира се, много ми се иска да се похваля с постижения в областта и на двете, но се оказа, че или японците са по-устойчиви на призивите ми за развитие на украинистиката или не ме взимат толкова насериозно поради факта, че не съм носител на езика, т.е не съм украинка. Както и да е, не съм разгадала мотивите им, но няма и да се откажа! Много съм упорита в това отношение:) Засега бележа напредък само в посока на развитието на българска филология…..
Та за българистичната кауза – преди време имах късмета да се запозная с Кенджи Тераджима, преподавател по български език в Токийския университет и в ТУЧЕ (Токийския университет за чужди езици) с дългогодишен стаж, автор на учебника по български език за японци и изследовател на българския фолклор. Той ми предложи да участвам в пренаписването на учебника по български език, заедно с неговия студент – Кента Сугай, по образование русист, но със силен интерес към българския език и въобще Балканите, а сега вече и единствен докторант по български език. Държа да ви разкажа малко за тези двама колеги, с които понастоящем работя.
С течение на времето започнах да научавам много неща за Тераджима сан и все повече да разбирам, че съм попаднала на изключително странен чешит или по-точно казано на учен със сериозни и задълбочени познания в областта на езикознанието. Оказа се, че по време на следването си като аспирант в Софийския университет през края на 80-те години, последвалите години на събирателска работа, той е успял да направи някои достойни за възхита дела. Например той е открил дневника на един българин, живял в началото на ХХ век – Илия от Бяла Черква. Записките са водени педантично от 1 януари до 31 декември 1900 година и според Кенджи Тераджима този документ ни дава рядката възможност да надникнем в случките, грижите и радостите на обикновения българин. Дневникът е издаден за първи път в Япония и е послужил за основа на книгата на проф. Иван Илчев „Междено време“1. За важността на издаването на подобен документ мога да предложа рекламното изречение от издателството, публикувало книгата – “Междено време“ доказва колко много може да направи историкът, ако разполага с дневник от 1900 година“. Кенджи Тераджима и проф. Илчев са добри приятели и настоящият ни ректор е бил една година гост лектор в Токио по инициатива на Тераджима. Освен откриването и издаването на дневника, той събира в продължение на години родопски песни и ги издава в няколко последователни сборника. Впечатляваща работа! В три тома е събрал и записал повече от 200 песни, като на всяка една е преразказал сюжета на японски, всички диалектизми и остарели думи са описани подробно към песните в отделна книга, а третият том е с аудио и визуални материали (снимки от седянките в с. Даидково, записи на песните и др.). Работата му по събирането и издаването е продължила над 10 години усилен труд (казвам го специално за Ники, предугаждайки въпроса му:) К. Тераджима ми подари сборника и ако успея, ще го донеса в София.
Няколко думи за Кента Сугай (вж. Снимка 2) – с него се запознах на семинара по български език за чужденци в Горни Лозен, организиран от Факултета по славянски филологии. Много хубави контакти съм завързала на този семинар – познайте откъде познавам Оля Сорока или Ира Горбан? А също така и много други прекрасни хора. Кента е изключително трудолюбив, любознателен и … нормален млад японец. Основната му специалност е руски език, но вече от няколко години изучава румънски и български. Освен това владее английски, сръбски и се опитва да говори македонски. Откакто се занимавам с него вече полага усилия и с украинския (смее ли да не полага). С него първоначално поработихме по събирането на материали за дипломната му работа, която той успешно защити март месец тази година. Сега продължавам да му помагам в изучаването на езика. С Кента, Терджима сан и завеждащия катедрата, който е и преподавател по украински език, играем танц на създаването на отделна специалност „Българска филология“ или поне за начало – подписването на договор за сътрудничество и обмен със Софийския университет. Ако всичко е наред, следващата седмица Кента трябва да замине за София за семинара с проектодоговор в джоба:) Аз като си дойда, трябва да лавирам в университетските дебри на „Международния отдел“.

Как правим учебника ли?
Тераджима е автор на предишния и до ден днешен единствен учебник по български език за японци. Написал го е преди двайсетина години и оттогава изданието е било препечатвано неколкократно. Учебниците по славянските езици се пишат от университетските преподаватели от ТУЧЕ и са съставени по изискванията на издателството, а именно 20 урока, 200 страници, единен формат, идентично оформление, картинки…..косата да ти се изправи от толкова много стандартизация.
Аз пиша текстовете, упражненията и участвам във формулирането на някои от граматическите правила в учебника. Като начало работата ми беше да измисля и предложа еднинна сюжетна линия. Избрах да тя да проследява живота на един японец, дошъл да работи за японско представителство в София. Той се казва Хироши Сато и има български колеги – Калин Бояджиев и Вера Стоянова. Направихме избора на имената след като бях съставила списъци с мъжки и женски български имена, които да са едновременно характерни и да не са трудни за произнасяне на японски. След това ги подложихме на гласуване и така се получиха героите ни. Хироши Сато пристига в София и се настанява в хотел, след това започва работа в представителството на японската фирма. К. Тераджима иска учебникът да е полезен както на студентите, които изучават български, така и на хората, решили да се занимават с изучаването на езика самостоятелно. Ето защо темите за „хубава просторна класна стая“ или „първият учебен ден“ автоматично отпаднаха. Пък и е голяма скука:) В началото първите 6-7 урока бяха най-трудни за съставяне, защото трябваше да съдържат много ограничен брой части на речта в определени форми – например не можеше да има глаголи в друго време освен сегашно. Освен това избягвах членуването, съгласуването … няма да навлизам в подробности, за да не отегчавам всички, които не са филолози, но беше нелека задача. Текстовете са много кратки, защото не може да са по-дълги от една страница в учебника. На всичкото отгоре Тераджима иска да има и някаква шега в текста … как се постига това в 10 изречения??!? В началото правех по 5-6 варианта на всеки урок. Трудно е да съгласуваш граматическия материал с лексиката, а освен това да постигнеш актуалност с чувство за хумор. Още повече че се оказа, че моите предложения за шеги никак не предизвикват смях у Тераджима и Кента, както и обратното мога да кажа. Просто чувството ни за хумор се различава – някак си не ми се вижда смешно, ако някой забележи, че между България и Япония има 6 часа разлика и че ако кажеш добро утро, за другия може да е добър ден… Но в тази сфера не се бъркам, защото те по-добре познават чувството за хумор на японците. А учебникът е предназначен за такива.
След това правя упражненията, които, разбира се, също не могат да бъдат повече от 5 броя, таблици с с правила и други подобни. Трябва да предадем учебника в готов вариант на издателството през ноември, а след това да запишем всички текстове и упражнения на диск, който ще върви заедно с учебника. Аз мога да прочета всички женски реплики, но проблемът е в мъжките. Все ще намеря някой, който да прочете мъжките реплики тук:) Много съм доволна, че имам възможност да участвам с Тераджима и Кента в подобно начинание. Дано всичко завърши скоро и всички да сме доволни от работата си.
Разбира се, работата по учебника по български не заема изцяло времето ми, затова се заех с редакцията на текстовете, упражненията и граматиката по украински език за трети курс, която съм отработила с няколко курсове и се надявам да стане едно прилично помагало (сборник с текстове, упражнения и граматика или както аз на галено си го наричам – учебник). Освен това се занимавам с други по-дребни неща – помагам на бъдещата лекторка по японски език във Великотърновския университет, която е много мило момиче от японско-финландски произход, за да понаучи български, а тя ми помага за японския. Превеждам от и на украински, завърших превода на книгата „Култ“ на Л. Дереш и моята половина от „Дванайсетте обръча“ на Андрухович, редактирам текстове към една японска фирма, която търсеше носител на езика, за да редактира вече готови преводи на български език (това вече го правя само заради заплащането), занимавам се със сайта на украинистиката и така, каквото и друго да съм забравила, ще ви го разкажа на живо:)

Posted in Чуждоземни | No Comments »