Токийско
November 20th, 2010
Здравейте, мили мой!
Не смогвам да запиша всичко, а още по-малко ми остава време да записвам всичко всеки ден, затова ще ви помоля да простите моята непоследователност, но в крайна сметка тя няма значение, защото по-важно е да споделя моите впечатления с вас за този толкова различен свят, отколкото да съм последвателна.
И така – вчера беше почивен ден в Япония. Празникът Деня на културата (Бунка но хи). Въпреки протестите на Ники смятам, че почиват прекалено много пъти през годината – 15 официални празници, което означава толкова работни почивни дни. Отидохме на разходка с Пол, приятлката му Михо и нейна приятелка от университета. Гледахме парада на костюмите и традициите в района на Асакуса (район на Токио). Имаше всякакви хора, които дефилираха и всичко беше така добре режисирано, че имам чувството, че най-вероятно са репетирали поне няколко месеца всеки ден. Имаше хора преоблечени като войници, актьори, гейши, като седемте бога на щастието, като чиновници, като наложници на шогуна, като двора и благородници, като пожарникари (които са много забавни в японско), като американски военни (бяха си американци, включително и негри…пардон – афроамериканци) от преди стотина години и много други. Дефилираха в 
паланкини, на носилки, с кошници, в които имаше изкуствени риби, пресъздавайки улова на рибарите, живота на аристокрацията, чиновническата каста и селяните. От време на време охраната на парада спираше шествието, за да направи кордони и хората от двете страни на улицата да могат да пресекат спокойно. Искам да доуточня това, защото ми направи изключително голямо впечатление. Мисля, че всички, които са преживяли десетки пъти затварянето на центъра на София, поради някаква причина, ще ме разберат.Беше възможно да преминеш, накъдето поискаш, само че на определени периоди от време…..И да, всичко е доброволно, както се предполога. Никой не плаща на охранителите да вършат работата си и да пропускат пешеходците, никой не плаща на участниците да дефилират и да набиват крак по улиците.
Оказа се, че в този ден се организират много подобни прояви. А нашата Михо дори беше участвала преди няколко години в този парад като придружителка на шогуна, т.е. била е дегизирана като млад благородник. Всички бяха с перуки, грим, достоен за театрални представления.
Беше много интересно и ви изпращам няколко снимки, за да не съм голословна.
Целувам ви
УкРайна Токийска