Ден 3-14
October 29th, 2010
Здравейте, мили мои!
Имах намерение да пиша почти всеки ден, но още не съм се концентрирала достатъчно. Много ви благодаря на всички за писмата и е голяма утеха за мене, че ми пишете и ми разказвате различни неща:)
За патиланските ми преживелици тук бих могла да разкажа следното: в неделя с Ники и Богдан отидохме на гости при едни техни приятели от Непал. Това с първите непалци, с които се запознавам през живота си и мога да кажа, че съм очарована. Момчето се казва Сужан и е инженер, който се занимава с изследвания след докторантурата си в Техническия университет в Токио. Научният му ръководител тук е носител на Нобелова награда, т.е. голяма работа. Освен това Сужан е един от най-големите метъл фенове и вярна дружка на Ники при посещението на концерти. Жена му, Мили (сладко име за непалка, нали?) е изключително красива по всички световни стандарти. Тя също е голям фен на метъла и скача с бъбджи, занимава се с всякакви екстремни спортове. Интересното при тях е, че са от две различни касти и родителите на Сужан не са искали той да се жени за нея, защото е от по-ниска каста, но любовта не признава подобни предразсъдъци. Мили и Сужан се оказаха и прекрасни домакини – бяха приготвили непалска храна за цяла гвардия, която освен това беше и много вкусна. Основното ястие се казваше “момо” и се оказа, че са вареники. Хаха! Разказах им, че украинците също смятат вареното тесто с различни плънки за тяхно национално отркитие. Светът е малък.
На гости дойдоха още едно момче от Ливан, едно момче от Индия – Ануп и приятелката му, която е японка. Последните двама освен двойка в живота се занимават и с танци, класически и участват любителски състезания. Всички правят докторантурите си в различни университети и, разбира се, в различни области. Освен инженерните науки на Сужан, не запомних нито една друга специалност. Всички се събрахме в малкия апартамент на нашите домакини, който по японските стандарти е огроооомен – 54 кв.м. Ядохме, пихме и се забавлявахме и не усетихме как е станало 11. 30. Добре, че влаковете работят до късно и с Ники успяхме да се приберем навреме.
Мога да се оплача, че не мога да спя….за поредна нощ заспивам след 3-4…Аз?! при положение, че очите ми винаги се затварят самички преди полунощ. Никак не е приятно, но Ники ме успокоява, че до седмица-две ще успея да спя.
На следващия ден освен разходките из квартала, срещите с Богдан и приятелката му Ели, ходихме и до Шинджуку – един от най-популярните квартали, в които животът не спира и прилича на всички онези снимки и картички, които сме виждали, когато става дума за Токио. Високи сгради, много реклами, още повече хора, музика, шум, светлини, цветове, украси, транспорт на няколко нива, подлези надлези, ескалатори, зеленина, чистота, различни култури, преобадаваща японкса, странни шапки, хора на електрически колички, плеъри, грим, мода, ученици, работещи мъже в костюми…..
Влязохме в един магазин и наистина се почувствах като в музей – магазинът е на 9 етажа, но ние успяхме да се забавляваме само в 6. Аз не зидържах, просто е изморително:) Това е магазин-симбиоза между всички големи вериги, които познавам – за инструменти за всички професии – от зъболекари, стругари, фризьори, учители, шивачи, готвачи, за дизайн, за всичко. С Ники и Богдан се забавлявахме със странните неща, които виждахме там. Например голямо впечатление ми направиха държачите за лук. Това са полусверички с гумена каишка и идеята им е, че когато използвате половин глава лук и искате да запазите другата, но без да изсъхва, я слагате там и я прибирате. Знам за кутиите за банани с формата и цвета на банан, има такива за домати, държачи за лимон и всякакви подобни щуротии. Изпробвахме всички шапки, масажори, пипнахме всичко:) Е, не се въползвахме от възможността в отдела за възглавници да легнем на леглото, за да видим преди да си купим възглавница, дали ще е удобна за спане. Но имаше хора, които пробваха. Една жена дори упорито се опитваше да заспи, но Богдан я стресна и тя не успя. Ники пък пипна един ключодържател аларма и всички 9 етажа на магазина разбраха, че ние сме там. Не успяхме да я изключим и се наложи да идва служител на магазина:)))Ето такива неща ми се случиха в Ден 3, 14.
Сега ви целувам и след малко ще излизам да събирам нови приключения в странния източен свят:)
Целувам ви
Рени